ЕЛЕМЕНТАРНА ПОЛИТИКА

Дори и за външния наблюдател прави впечатление, че БКП/БСП и ДПС ни управляват, за това, че са ЕДИННИ, докато десните "сили" в България на практика са безсилни. Това идва от факта, че стратегията на десните е "идеална", а тактиката- никаква. За този, който не знае, какво е "стратегия" и какво- "тактика", ще поясня. Стратегията е целта, а тактиката- начина на действие.

    :От гледна точка на политиците, народът се дели на “ляво” и “дясно” мислещи. Иначе, както човек има лява и дясна ръка и в зависивост от случая работи ту с едната, ту с друтата, така и политически,- веднъж е “ляв”, /когато е болен, стар, инвалид, зависим от решенията на съд, администрация/ и “десен”- когато е зает с мисловна, творческа, производителна дейност. По- коректно би било разделението на хората на “предимно леви” и “предимно десни”, като крайностите- /фашизъм и комунизъм/ се събират в кръг, като “Ин” и “Ян”, а както знаем има приказка за “златната среда”!

    Първите- "десните" хора са по- дейни и отговорни  и сами търсят препитанието и развитието си, са по- интелигентни от "левите", по- знаещи, можещи, самостоятелно мислещи и за това и по- трудно се поддават на управление от какъвто и да е лидер. По този начин силите на "десните" се разпиляват, докато "левите", осъзнавайки, че са по- слаби по принцип се съюзяват в организации /партии, профсъюзи, държави/, с цел подпомагане и оцеляване, очакват “социални” помощи като избират /не винаги най- умните, морални и отговорни/ за лидери. Така всяка организация е “лява” по презумпция.

   Лидерството в ляво се крепи на основата на собствената политика за съществуване и властване на партията на по- слабите и главно на членовете и, /НЕ НА ДЪРЖАВАТА!/, докато “десните партии”, състоящи се от малко или много просперирали в личен план хора, осъзнали истинската същност на държавата като собствен дом,  и с по- широк мироглед, мислят за нейното развитие. “Десните” партии  са просто отговор на “левите” на принципа на девиза написан върху сградата на парламента.

    При управление на “левите”, винаги се получава конфликт на интереси между управлението на държавата като цяло и интересите на “левия” електорат. Между интересите на работещите в материалното производство и очакващите помощи /заплати/ от държавата.  

    Към втората група манипулативно се добавят пенсионерите, чиито пари са изработени, а държавата е прибрала и използвала или използва за спекулации, за лична облага на ръководните и органи или поне за улесняваве на труда им и от време на време за “отпускане на помощи”, като вентил на парен котел, болните, за чието подпомагане никой няма против.

    Има и друга група от хора, зависеща чрез работните места и заплатите директно от държавата и нейните институции, наречена “държавни служители”, състояща се от няколко подгрупи- /военни, полицаи, администрация на средно ниво, лекари, учители, юристи, журналисти, икономисти, учен/. В съвременното общество една част от тези подгрупи са /и винаги ше бъдат/ полезни и необходими- лекари и учители, журналисти, икономисти, учени/, друга отчасти- администрация - /чиновници/.  Казвам “отчасти”, защото в България тази група е много раздута и често е трудно да се види някакъв реален резултат от дейността и. Често се състои  от “уредени” синчета и “баджанаци”.

    Към останалите четири включвам необходимото /засега/ зло- Военни, полицаи и юристи и икономисти. Наричам ги “необходимо зло”, защото военните и полицаите са подчинени директно на правителството и то, в зависимост от компетентност, убеждения, желание за власт и корупция, ги ползва не по предназначение, а юристи и икономисти са най- податливи на спекула и корупция, освен това в България тази група е раздута до крайност. Пример за въздействието на групата на военните върху държавата са държавите Япония и Германия, които след втората световна война нямаха право на собствена армия,- първата е втора в света, а втората,- първа в Европа по икономически показатели.

    В бившите соцрепублики и в частност в България, обикновено, лидери стават най- хитрите, борбени и безотговорни люде, осъзнали силата на образованието,  и ползите му за манипулация над останалите и личен просперитет.

    Манипулацията се състои главно в 3 неща- 1- “ОБРАТНА КОРУПЦИЯ”- /т. нар. “социални помощи”, което по същество представлява харчене на пари, /произведени или не, като при първото се теглят заеми, а второто представлява инфлация/ 2 - въздействието върху личното пространство/ на отделния човек, върху отрицателните му емоции- ГОРДОСТ /от “славата на Партията” и личното му участие в нея/, СТРАХ от оставане без работа, пари, от закона и полицията, от непознатия нов начин на живот, АЛЧНОСТ за пари, власт, възможности, СРАМ- от изневеряване на Партията, СЛЯПА ВЯРА, че “Партията е права, когато съгреши дори”, КОМПЛЕКСИ,- че там са “много по- умните, учените, достойните, /отговорните/ от мен” и т.н. 3- ИНТРИГИ, КОМПРОМАТИ, ИЗМИСЛЯНЕ НА “ФАКТИ”, ИЗВРАТЕНО  ТЪЛКУВАНИЕ на реалните факти.

    Каквото и да си говорим, "идеален" лидер в ляво, /пък и в дясно/ няма! Много "десни" избиратели се разпиляват, в опитите си да търсят "идеалния" лидер, а всяка партия и всеки новоизлюпен кандидат- лидер дърпат чергата към себе си.  Лидерите заради собствената си кариера, а партиите,- заради лидерите си и заради нуждата от самоопределяне, като нещо различно от останалите. От това се възползват главно новоизлюпените "лидери" и определен кръг "баджанаци" около тях.

    Естествено е, че всички такива "лидери" не обичат Борисов, най- малкото заради факта, че им е много силна конкуренция и използват всяка възможна евентуална грешка от негова страна, за да стъпят на раменете му и да "изпъкнат".  Част от бизнесмените не го харесват, защото докато беше на власт, Борисов въведе някаи правила, с цел да извади сивата икономика или поне част от нея на светло, осъзнавайки нуждата от това, за държавата и държавността изобщо, а това им намалява печалбите.

Това е главно онази част, забоготяла благодарение на “куфарчета”, пирамиди”, “приватизация” и рекет.

    Тук се преплитат интересите, както на средния и малък- /доколкото е останал такъв/ бизнес, който е "десен"- това са хората,- развили се по нормалния път, за които, често данъците са въпрос на оцеляване на бизнеса им /в много случаи и личен/ и "левия"-/едър/ бизнес, който, знаем как се е "развил". По- този начин и "средните", уж "десни" бинесмени, наливат вода в мелницата на БКП/БСП, а покрай тях и на техните работници, чиито работни места, заплата и въобще съществувание зависят от тях.

    Именно това доведе до Февруарските протести, които бяха "яхнати" от единните соц-капиталисти и слугите им.

    Както всички видяхме обаче, от това не стана по- хубаво и изведнъж се оказа, че инвестициите са по- важни от социалните помощи, /асфалтът от хляба/, прозрачността- от самите решения, моралът,- по- важен от сметките за парното. Както и “диктаторът”, “пожарникарят”, “мутрата”, “телевизионната звезда”,”режещият лентички” “Боко- Тиквата”, по- добър от Станишев, Местан и Волен, взети заедно.

    Така или иначе, всички, независимо на кой му харесва, а на кой- не, кой е отчаян или кой има други любимци, трябва да спрем да наливаме вода в мелницата на нашето съзнание, ДА ГЛАСУВАМЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за БОРИСОВ, защото:

1-     Е прозрачен, за разлика от всички други, и е последователен политик.

2-     Единствено чува и се съобразява с протестите.

3-     Единствено той строи.

4-     Въздейства върху разума, не прави популизъм върху емоциите.

5-     Инвестира в капитално строителство, вместо да харчи за “социални помощи”.

6-     Обещава и си спазва обещанията. Доколкото въобще е възможно.

7-     Говори честно, дори когато някой може да използва казаното с цел компромат.

8-     Е единствената реална алтернатива на всички политиКВЕНИци на “прехода”.

9-     Спортува, а не само да се тъпче като тях, а каратето е повече философия, отколкото бойно изкуство.

10-  И слънцето не може да огрее навсякъде.

11-  Самият факт, че всички политици са срещу него е повече от показателен.

12-  “Пожарникар” въобще не е елеминтарна професия! Така говорят враговети му и неграмотните.

13-  Според “психопрофила” на професията, това са хора, склонни, да се жертват за другите, за разлика от “полит- бизнеса”.

14- В народното творчество има песен за Индже войвода, който от разбойник се “преквалифицирал” на “защитник на бедните”, /дори всичко за миналото на Борисов да е вярно/!

15-  Защото, дори за тези, които не го харесват е по изгодно да привлекат един враг срещу останалите /непоносими/ противници, отколкото да водят битка “един срещу всички! И т.н.и т.н.